Израснах с един от най-големите майстори на дърворезбата

Дядо ми - Иван Маранов, беше от онзи тип творци, които не се нуждаят от прослава. Затова и името му днес звучи непознато или по-скоро забравено. Истината е, че можеше да прочуе страната ни със своето изкуство. Една от най-големите му творби е Тронната зала на етиопския император Хайле Селасие (Рас Тафара), на която липсват дори и инициалите му, тъй като не му е било позволено да се подпише.

Самият той ми разказваше, че на официалната си визита в България етиопският император Хайле Селасие останал запленен от красотата на резбования иконостас в Рилския манастир и от постоянната експозиция на художествените занаяти в Орешака. Помолил Българското правителство да му помогне в избора на майстор-дърворезбар, който да пресъздаде стилистиката на традиционната българска дърворезба в новата му тронна зала в Адис Абеба.

Така през 1968 г. дядо ми заминава за Етиопия по поръчка на Комитета за култура, където в продължение на 4 години работи по своя проект. И до днес този негов шедьовър може да се види в столицата Адис Абеба. За съжаление, обаче, наши сънародници споделиха, че му е необходима спешна реставрация.

Години наред Иван Маранов работи в екипа на проф.Травницки. Едни от най-големите проекти, в които участва са:

След завръщането си от Етиопия, през 1972 г., дядо ми създава собствена работилница в София на улица "Макгахан". Спомням си я чудесно. Години от живота ми са преминали там. Там се срещнах за първи път с вълшебството, наречено дърворезба.

В работилницата си дядо ми изпълняваше поръчки, възложени му от "ХимИмпорт", "Реклама – Балкан", от "Задругата на майсторите на народните художествени занаяти" и други външноикономически предприятия и организации. В онези години заедно с баща ми - Радко Маранов, неведнъж сме помагали за изработката на талери, кутии за бижута, бъклици и други типични български сувенири.

Огромният таван с традиционна българска дърворезба в Туристическо-историческия комплекс Бунтовна в Средна гора е също дело на дядо ми. По негова идея и творчески проект е направена първата дървена купа за Наградата на София по баскетбол. В последствие беше ангажиран и за множество други проекти за купи на спортни, научни и други мероприятия.

Иван Маранов

Иван Маранов - живот в дати

  • Роден на 2 август 1908 г. в София, в семейството на дърводелеца и дърворезбаря Вельо Маранов.
  • 1925 г. започва работа в ателието на проф. Травницки - създател на специалността "Дърворезба" в Художествената академия в София и на резбарската работилница "Художник". В продължение на години Иван Маранов участва в екипа на Травницки и в реализацията на проекти като: иконостаса и външната врата на църквата в Банкя; църквата "Св. Николай Софийски" в София; трона на цар Борис III; кабинетите на банкера Буров и кабинетите на тогавашния финансов и научен елит; различни шилтове за ловните трофеи на цар Борис III и др..
  • 1933 г. завършва "Художествено училище за мебелировка и вътрешна декорация" в Русе.
  • През есента на същата година е назначен за стажант учител в "Техникума по дървообработване и вътрешна архитектура" в София.
  • През пролетта на 1935 г. се явява на държавен изпит за педагогическа правоспособност. Бива назначен като редовен учител в реномираното тогава Промишлено училище в Етрополе, където с изключителна всеотдайност доразвива намиращата се там материално-техническа база
  • От есента на 1938 г. учителства в Берковица.
  • През 1946 г. се завръща в Етрополе, където от 1949 до 1954 година е Директор на Промишленото училище и Девическата професионална гимназия.
  • От 1954 г. учителства в "Техникума за художествени занаяти" в София, специалност "Дърворезба".
  • Един от основателите на "Задругата на майсторите на народните художествени занаяти", създадена през 1967 г. към Комитета за култура "Целта на Задругата е: да съхрани традициите на многовековното българско народно приложно изкуство; да осигури приемственост и развитие на приложното народно изкуство, като подпомага майсторите да предават своя опит на по-младото поколение; да разпространява и пропагандира у нас и в чужбина произведенията на българските художествени занаяти; да осигури творческа и производствена самостоятелност на народните майстори и подходящи битови условия за работа, както и снабдяването им с материали"(цитат от Постановлението на ЦК на БКП № 525 от 10.04.1967 г., с което се създава Задругата).
  • Неколкократно бива избиран за Председател на "Художествения съвет" на Задругата на майсторите.
  • Иван Маранов умира на 30.01.1998 г. в София.